Христо Смирненски - “Вълкът“

Нощта повдига бавно траурния креп, поръсен с утринни сълзи и в синята мъгла пълзи поток от труженици, поели път за хлеб. И въздухът е сякаш плътно напоен с въздишките на шумний град, които бликат и трептят по устните на сивия работен ден. А ето старий вълк завръща се пиян - на плячка бил е цяла нощ, където в празничен разкош той вдигал е стакан подир стакан. Бастон, дебела шуба, пура - всичко на място, а в замъглените очи банкерската душа звучи с единствената своя струна от злато. Мъглата вдига се. И цял в лъчи облян, гърми стохилядния град, а старий вълк - а старий свят отива да си легне гузен и пиян.