Христо Смирненски - “Да бъде ден“

За въздух жадни са гърдите, очите молят светлина, един копнеж, мечта една гори и се топи в душите и през сълзи и кървав гнет, през ужаса на мрак студен разбунен вик гърми навред: “Да бъде ден! Да бъде ден!“