Кои харесват глупостите на Костя Копейкин и защо е невъзможно бездуховен човек да обича истината?

Продължавам размислите си по тъй важната, направо съдбовно значимата тема за истината, за това как небезразличните към истината вървят към нея, какви трудности следва да преодоляват за да се роди истината в душите им, защото истината, разбира се, не е отсечена монета, която можеш да си туриш в джоба и да си сигурен, че я притежаваш, а тя е по-скоро процес, тя е търсене, тя е мъчително “зачеване“, “забременяване“ на душата, а в един момент и раждане, което е не по-малко мъчително от раждането на деца, което е съдено да преживяват жените. (“Децата“ на мъжете са именно истините, значимите мисли - по забележителното прозрение на Сократ и Платон!) Изобщо темата за истината е колосална по богатството на смисъла си, тя е грамадна и неизчерпаема, а в някакъв смисъл е и нещо непосилно за нас, смъртните, щото истината е нещо Божествено: неслучайно Христос е казал “Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!“. Като философ и учител цял живот работих за нея, за тъй