Небето Славянско!

Звездопад и тътет грамотевичен, Бурите оседлават коне, Но над земята тихо се лее покоят, На Манастирите. А над сивите облаци, Синя соколова вис, Тук, под покрова небесен, Ние се родихме. Следата еленова облизва мразът, Гонещ плячка цал ден, Но на студа държи юздата, Димът на селата. Навява преспи виелицата - Дъщеря на белозъбата зима, Тук, в прегръдката на снеговете, Израстнахме ние. Нас, прояжда семето на ордите, Нас, гнети ярема на поганците, Но в нашите вени кипи, Небето Славянско! И от Чудските брегове, До ледената Калима, Всичко това е наша земя! Всичко това сме ние! Зад хълмовете коват брадви, Буйните ни глави да секат, Но, на другородците ризниците треперят, От Руската реч. И от горичката до звездите, Извисява се Бяла войска, Тук, за родната страна, Ние ще умираме. Нас, прояжда семето на ордите, Нас, гнети ярема на поганците, Но в нашите вени кипи, Небето Славянско! И от Чудските брегове, До ледената Калима, Всичко това е наша земя! Всичко това сме ние!
Back to Top