Най-добрият човек, когото познавам (1973)

Млада учителка по литература преподава във вечерен техникум. Нейните ученици са работници с тежки професии. Неизбежен е конфликтът между литературните й представи за живота и тяхното ежедневие - на миньори, металурзи, строители, шофьори. Те идват на училище уморени и с проблеми. За да ги опознае по-добре, тя се среща с близките и семействата им, отива на работните им места. Накрая й помага съчинението, което им възлага да напишат. Темата е: “Най-добрият човек, когото познавам!“. Благодарение на признанията в тези писмени изповеди, Учителката може да разбере причините, изградили трудните характери на Антония и Мариан, тъгува по преждевременната смърт на Костадин, вижда как заслепеният от несправедлива обида Филип е готов да разруши семейството си. Учението е взаимно. Реалните съдби й помагат да открие не само нравствената чистота на тези хора, но и да преосмисли своите морални представи, за да намери мястото си сред тях.