Плиска - първата българска столица(Pliska - the first Bulgarian capital)

Столица состояла из трех концентрических укреплений. Внешнее землянное. Состоялось из рва и насыпи. Этот способ укрепления распространен, особенно среди болгар. Земляные укрепления часто встречаются в северо-восточной Болгарии и в Румынии южнее и севернее Дуная, а также в Волжской Болгарии. Ров в Плиске, насыпь которого находится с внутренней стороны, виден издалека, так как большая часть его покрыта лесом. Он заключал в себе четырехугольное пространство площадью 23 кв. км (северная сторона 3,9 км, южная сторона 2,7 км, восточная и западная стороны по 7 км каждая). Почти в центре Внешнего города массивные каменные стены окружают внутренние укрепления, площадь которых составляет 0,5 кв. км. Его стены шириной 2,5 м сложены из крупных тесаных каменных блоков, уложенных вдоль и по ширине и соединенных раствором с битыми плитками. На каждом углу крепости стояла круглая башня, а на каждой из четырех стен — по две пятиугольные башни и монументальные ворота. Парадные ворота были, кажется, восточными. Прямая и широкая дорога ведет от него к самому представительному зданию Плиски - Тронному дворцу, также называемому Большим дворцом. В воротах четыре симметрично расположенные квадратные башни, выступающие наружу и внутрь крепостной стены. В своей верхней части они заканчивались прямоугольным массивом, откуда оборонялся вход. Проход, проходивший под массивом и перекрытый кирпичом, имел двустворчатые двери - катаракту (ниспадающую) и два флигеля. Третий, внутренний крепостной пояс представляет собой массивную кирпичную стену, окружавшую Малый дворец, бани, тенгрианские и христианские храмы, бассейны, казармы, фермы и т. д. здания. ................................................................................. Столицата се е състояла от три концентрични укрепления. Външното е землено. Състои се от ров и насип. Този начин на укрепяване е обичаен, особено у българите. Землените укрепления се срещат често в Североизточна България и в Румъния на юг и на север от Дунава, както и във Волжка България. Ровът в Плиска, чийто насип е от вътрешната му страна, личи още отдалеч, тъй като по-голямата му част е залесена. Той ограждал четириъгълно пространство от 23 кв. км.(северна страна 3,9 км, южна 2,7км, а източна и западна по 7км). Почти в средата на Външния град масивни каменни зидове ограждат вътрешното укрепление, което обхваща пространство 0,5 кв. км. Зидовете му широки 2,5 м., са градени с големи дялани каменни блокове, поставяни по дължина и ширина и споени с хоросан със счукана керемида в него. На всеки ъгъл на крепостта се издигала по една кръгла кула, а на всяка една от четирите стени имало по две петоъгълни кули и по една монументална порта. Парадната порта е била, изглежда, Източната. Прав и широк път води от нея до най-представителната сграда в Плиска - Тронната палата , наричана също Големият дворец. В портите има по четири симетрично разположени квадратни кули, издадени навън и навътре от крепостната стена. В горната си част те са завършвали с правоъгълен масив, откъдето се отбранявал входът. Ходът, който е минавал под масива и бил засводен с тухли, е имал двойни врати - катаракта(падаща) и двукрила. Третият, най-вътрешният крепостен пояс представлява масивна тухлена стена, която ограждала Малкия дворец, баните, тенгрианските и християнски храмове, басейни, казарми, стопански и др. сгради.