Я РУССКИЙ СОЛДАТ И КРЕСТА НЕ СНИМУ

Клип посвящен святому великомученику воину Евгению Родионову на таких патриотах России и веры Христовой держится Русь и вся православная вера в мире! Дмитрий Дудко, священник:[18] Евгений Родионов принял мученическую смерть за Христа, за веру православную. Это подвиг редчайший! С одной стороны, его смерть вызывает скорбь, с другой — вселяет бодрость. Константин Великий увидел крест и сказал: «Сим победиши». Так и мы, видя то, что свершилось, говорим: «Только верой мы победим!» Потому что, если оглянуться вокруг, — ничто нас не спасет. Действительно, человек жил среди нас в очень трудное время, пожалуй более трудное, чем советское, когда было безбожие. Безбожие вынести легче, развращение — труднее. Но он в развращенное время сохранил веру. Казалось бы, от него требовали немного — снять крестик. Всенародно отказаться от Христа. Той избра кръста · ПРАВОСЛАВИЕ.БГ · 13/12/2008 Share На 23 май 1996 г. войникът от руската армия Евгений Родионов, 18 годишен, извършва мъченически подвиг в Чечня. Предлагаме ви избрани откъси от книгата “Той избра кръста” (“Он выбрал крест”, Москва 2006 г.), посветена на 10-годишнината от неговата гибел. Историята През нощта на 13 срещу 14 февруари 1996 г. редник Евгений Радионов, заедно с още трима души от неговия полк, всички неопитни войници, носят караулна служба в незащитен открит пост. Със заповед им е било забранено да употребяват оръжие първи; можело е да се стреля на месо само след предупредителен изстрел във въздуха – и всичко това в условията на чеченската пустош. Взимат ги в плен близо до селцето Галашка на чечено-ингушетската граница. Женя и още трима войници, едва на половин година служба и дошли преди месец на тази застава, са изпратени на караул. Към поста им се приближава автомобил с отличителните знаци на “Бърза помощ” и граничарите излизат, за да го проверят. Оказва се, че автомобилът пренася оръжие. От “линейката” изскачат десетина въоръжени до зъби възрастни мъже – опитни главорези с дългогодишен боен стаж, които се нахвърлят върху голобрадите, почти беззащитни момчета. Силите са неравни. Бандитите залавят войниците и ги натикват в колата. “Линейката” преминава безпрепятствено през три руски блок-поста. Така започва мъченическият път на четирима руски младежи, които са само част от стотиците момчета, отвлечени и измъчвани от чеченските бунтовници. Следва тримесечен плен, по време на който на четиримата предлагат да приемат исляма. Евгений бил единственият, който носел кръстче на врата, което никога не свалял. Това кръстче предизвиква особна ярост у бандитите; те го карат да свали кръстчето, тоест, съзнателно да се отрече от Христа. Заради безусловния отказ да свали кръста, Евгений е предаден на мъчителна смърт. На 23 май, на рождения си ден, той е обезглавен. В края на 90-те години на миналия век няколко чеченски журналисти снимат филм за войната. Във филма са използвани видеокадри, взети от чеченските бойци, на които са показани екзекуциите на руски пленници. В тези сатанински кадри се показва как разстрелват две вързани момчета, а след това режат на живо главата на трети с трион. Именно такава е била екзекуцията и на Евгений Родионов. Заедно с него, заради отказа им да приемат исляма, са убити войниците Игор, Андрей и Александър. Но именно Евгений е подхвърлен на най-страшни мъчения и е умъртвен с особена жестокост – защото отказва да свали кръстчето си, получено при кръщението. Две седмици телата им остават непогребани в майския пек. След това майката на Евгений, преминавайки през всички кръгове на ада и плащайки огромни суми на чеченските полеви командири, намира гроба им. На 23 октомври 1996 г. телата на четиримата са ексхумирани. За още пари чеченците връщат на майката и главата на Евгений на 6 ноември, празника на иконата на Божията Майка “Радост на всички скърбящи”. Майката В селцето Курилово в Подмосковието, където живее майката на Женя, идва телеграма. Любов Василиевна не може да повярва на очите си: в телеграмата се казва, че синът й е “напуснал частта си”. Тя взима бързо решение и заминава на място, за да изясни случая. И случаят се изяснява – Евгений не е никакъв дезертьор и не е престъпил воинската си клетва. Женя е в плен и всяка минута престой при бандитите е смъртно опасна за сина й. И още една проста и чудовищна истина разбира тук майката на войника – че никой няма да спаси сина й; никой няма да го изведе от плен, освен самата тя. Продължение: жития/той-избра-кръста/
Back to Top