Кои български имена са от признат тракийски произход? 30 април 2024

Езикът на Орфей е древен вариант на нашата реч. Това може да се провери в най-големият до този момент Тракийски Речник. Все още има свободни екземпляри при Издателство Атеа, поръчването е лесно А пък в т.II Орфей Проговаря, е обяснено с подробности каква е постройката на тракийските имена. Голяма част от тях са оцелели почти непроменени до ново време, а други, макар и архаични са разбираеми за всеки познаващ старобългарския език. И тази работа се предлага от Атеа Дори сложносъставните тракийски имена са оцелели при нас - наследниците на Залмоксис и Орфей: - Елементът -рад, присъстващ в Божерад, Домарад и др. присъства и в тракийското име Има-рад [синът на Евмолп]. - Eлементът -слав, присъстващ в Белислав, Борислав, Доброслав и др. се среща в тракийските имена Ди-словиас, Итиослав, а и в Славит. - Елементът -мер от Будимер, Витомер, Владимер, Гневомер и др. се среща в тракийските Барзимер, Гигамер, Пюрмер[ул]. - Елементът -зар от Велизар, Велизара, Златозар, Златозара, Лъчезар, Светозар и др. намираме в тракийските Велизар, Итиозар и др. - Елементът -бор от старите ни имена Вишебор, Властибор, Воибор, Всебор, Домабор, е забележително популярен при траките. Срещаме го в Мукабор, Дутубор, Ептабор и др. Преди около век акад. Дечев тълкува елементът -бор със стблг. борити сѧ-боря се. Прочее имена с елемент -бор се срещат в микенски документи от Бронзовата епоха, с регистрация 1516 Ab01 LXXXVII, PY Nn 228, Na 1025, Ta709 и PY Cn3 [по Еванс, Чадуик и др.]. А микенците са реално траки от групата на фригите. Според акад. Дуриданов [“Der Thrakische Influss auf die Bulgarische Anthroponymie”] следните български имена са от тракийски произход:Bešo, Beško, Bico, Bica, Biso, Boko, Boka, Bok’a, Boto, Bot’o, Bota, Buzo, Buz’o, Buza, Dado, Dada, Dajo, Dae, Dajčo, Dako, Dardan, Dardana, Deko, Deka, Dido, Didjo, Dida, Dilo, Dila, Dio, Dijo, Dodo, Doda, Dun’o, Duné, Duna, *Duro, Durko, Durčo, Dura, Eto, Eta, Geko, Geka, Geto, Geta, Gigo, Giga, Giko, Gika, Gilo, Gila, Gito, Gita, Gud’o, Jata, Kodo, Koda, Koto, Koté, Kota, Kuto, Kut’o, Kuta, Kъto, Kъte, Kъta, Moga, Mogoš, Neno, Nenko, Nenčo, Nena, Nenka, Nono, None, Nonko, Nončo, Nona, Nonka, Pato, Pat’o, *Suko,Toko, Toké, Toka, Tut’o, Vezo, Vezenko, Zajnko, Zané, Zano, Zana, Zino, Zina, Zura. Проф. Влахов [“Трако-Славянски Успоредици”] предлага друг списък: Беръ, Беро, Беран, Берой, Берило, Берис, Бериш, Борис, Бора, Боро, Буро, Бура, Борейко, Борко, Борилъ, Борило, Борена, Брило, Брила, Бурена, Пера, Перо, Перес, Переш, Пероша, Перун, Далебор, Далибор, Далегор, Мостигнѣвъ, Мостичъ, Зайка, Зайко и др. Hякои от тези имена са изведени от племенни названия. Като пример могат да бъдат посочени Бешо, Бото, Гето, Дако, Дардан, Дардана, Дийо. Те са вдъхновени от названията на споменатите от различни стари автори тракийски племена: беси, ботиеи, гети, даки, дардани, дии. Това означава, че дълго след освобожението на страната ни от бойците на княз Аспарух и неговите съюзници, различните групи на траките все още са помнели добре кой към кое племе принадлежи. Тази консервативност се запазва дори след приемането на колективното име българи. При анализа на тракийските имена Бистирас, Брузас, Золтес, Залтенос, Светулен, като съотвестващи български имена акад. Георгиев посочва: Бистро, Бистрьо, Бистра, Златан, Светлан. При тълкуването на името на цар Скорило, акад. Георгиев предлага стблг. скоръ-бърз, а ние си ползваме и името Скорил. Доста по-рано от Георгиев, Томашек тълкува името на цар Орол с думата орел, а тя се явява основа на наши имена като Орльо, Орлин. *Най-интересното е, че стари български имена на царе като Тервел, Борис, Борил, Бузан, Мостич, се срещат още по времето на Античноста. *Всъщност списъкът на българо-тракийски парелели в имената е огромен. Традиционни имена като Богой, Богое, Богоя, Богиш, Богиша съотвестват на фригийското Багайос. А пък *Богун и Богуна съотвестват на фригийското Багун. На българското Божен отговаря фригийското Бозенос, Боженос. *Други традиционни български имена са Балас, Балаш, Балей, Бален, Балена. Те отговарят точно на фригийските Балис, Балиос, Бален. *Съвременните Бела и Балан намираме отново в тракийската ономастика под формите Бела и Балан. *Българското име Добрат е идентично на едно от имената на Хероса - Богът-конник Добрат. Tumnail shrikrishnap #траки #беси #даки #гети #българи #имена #тълкуване #антропоним #албански #херос #богове #фригийски #фриги #история #древоност #минало #тракия #тракийскиезик #тракийскиречник #залмоксис #орфей #борис #бузан #мостич #произход #значение #конник #микенски #ахейски #бронзоваепоха